Баба Марта бързала, мартенички вързала

Баба Марта бързала,

мартенички вързала.

 Но преди това старателно,

 От мъниста ги нанизала внимателно.

 После и от вълна -  фигурки направила

С торбичка пълна  -   никой не забравила!

С. Б.

пръстен от мъниста

    

 

ягода от вълна

кокиче от вълна

 

Пижо и Пенда с вълнени дрехи и акресоари

вълнено Слънце

мартенички за ръка  от мъниста

вълнени мартенички за ръка

Фигурки от вълна

     Най-новото ми хоби - истинско удоволствие за сетивата. Докосването до меката вълна, леко хриптящия звук от иглата, която преминава през фините й нишки,  и формите, които неусетно се раждат под движенията на пръстите ми..... какво по успокояващо  занимание бих намерила.....Една фигурка може да ми отнеме часове или дори дни, в зависимост от това, колко сложни са детайлите й, но удовлетворението от красотата която се ражда ме зарежда с търпение и последователност. Спластяването на вълната в определена форма се получава чрез набождането й със специална игла, като за една фигурка са необходими от стотици до  десетки-хиляди набождания. На базата на този повтарящ се принцип, оформянето пък на определени пространствени  фигури с варираща структура и използването на собственото ми въображение за да ги създавам, наистина носи онази особена самодоволност от свършеното. Така, че продължавам с творенията :)

HELLO KITTY   

                                                                    

                        
                                                                

  

ОХЛЮВ

   Очаквайте продължение..... :)

       

Хартиено изкуство

     

    Февруари. Показаха се първите кокичета. Някой от градината на дъщеря ми беше донесъл като подарък за учителките :) Тогава, тя започна всеки ден да ме пита защо и ние нямаме в къщи. Отговорих й че само хората, които живеят в къща и имат собствена градина могат да си откъснат от там, и че от уличните градинки не е позволено. Тогава всеки ден в продължение на седмица тя ме молеше да намерим кокичета от някъде, за да си ги натопи във водичка и да си ги нареди до нейните неща.

     Една вечер след  като я взехме от детската градина започна да плаче за кокичетата и  щем, нещем, изязохме да търсим. Никъде не намерихме- нито по цветарските магазини, нито дори надеждата ми да открием някоя баба да продава на улицата -  не се оправда. Тогава на път за вкъщи ми хрумна да й направя кокичета от хартия. Минахме през книжарницата за тишу хартия, а у дома имах тел за дръжчиците. Но по път за вкъщи ни спря едно момиче, тъкмо заключваше магазинчето си,  и ни заприказва. Разказахме и за кокичетата и тя с въодушевление обеща на дъщеря ми да и донесе кокичета на другия ден – имала няколко поникнали в градинката й.  А ние й обещахме, че в знак на благодарност ще и донесем хартиените кокичета, които бяхме решили да правим :) . Така и стана.   На следващия ден отидох да взема дъщеря си от градината и заедно с нея минахме през магазинчето, където ни чакаше момичето с пет нежни, изящни кокичета,завързани с розов конец.  Дъщеря ми беше на върха на щастието си. Ние също подарихме хартиените кокичета, които впрочем момичето на пръв поглед помисли дори за истински).  Щастливи си тръгнахме към вкъщи, а по пътя заваля силен дъжд. Никога няма да забравя гледката – как дъщеря ми беше гушнала кокиченцата с двете си ръчички – беше ги поставила под личицето си – леко бе навела главичката си към тях за да  ги предпази от дъжда и им шепнеше нещо успокояващо. При вида на тази сцена ми се стори дори, че чувам музика. Казах си – ето  даже само за да виждам  моменти като този си заслужа  да живея – как децата наистина оценяват  малките, и всъщност по-съществени неща в живота. Човек просто трябва да се учи от тях – да се освободи от всякакви предрасъдъци, норми, правила и задръжки. Да се радва на всичко което го заобикаля, на всеки миг, на всяко спонтанно-възникнало чувство.

     Това е.

   Ето и резултата от творчеството ни :)

 

     

        Седмица след като взехме  кокичетата, за съжаление, вече бяха започнали да губят свежестта си, и за да ги запазим ги поставихме в една дебела книга, където да ги съхраним под формата на хербарий за спомен от случилото се.  И тъй-като дъщеря ми вече нямаше кокичета, на които да се радва в къщи, реших да я изненадам като й направя картичка с квилинг кокичета.

                                                          

Ето и предимството на хартиеното изкуство - НЕ УВЯХВА! :) :) :)